Обществена дискусия "Видин днес"

Групова дискусия - Видин
Участници – 8 души. От тях:
Мъже
49 :г., работник, частен сектор
38 г., служител, частен сектор
28 г., работник, частен сектор (ромски произход)
Жени
55 :г., колбасар, частна месопреработвателна фирма
51 г., служителка качествен контрол, държавен сектор
40 г., работник, частен сектор
28 г., безработна
27
Местни проблеми и гражданско участие.г., майчинство (ромски произход)Участниците изключително трудно достигат до конкретни предложения за разрешаване на установените проблеми на град Видин. Като цяло нагласата е, че тези проблеми касаят изцяло централна и местна администрация. Местните власти се мислят предимно като хората, които са разпродали предприятията на града за лично облагодетелстване. Това се разбира под “влошаване на ситуацията в град Видин - градът не е това, което беше”, заводите не работят. Има и частни фирми, но повечето са в сивата икономика. Гражданите са притиснати да работят без договори и осигуровки. Миграция на младите хора и безработица е тотална - едва 1 на 10 заявява, че желае да остане в град Видин Решението, което интервюираните предлагат остава в рамките на обичайното “да се открият предприятия”, “да заработи икономиката”. Откриването на нови работни места и предприятия се вижда като отговорност на “управляващите” – местна и централна администрация. Изводът е, че са нужни честни и мислещи за държавата /респективно - града/ хора. Ограничаването на сивата икономика се отбелязва като крачка към решаване на проблема. Един от пътищата за това са облекчения за дребния бизнес, който не изкарва достатъчно, за да покрие разходите по заплати и осигуровки. И тази мярка обаче трябва да дойде “централизирано”, без участието на засегнатите граждани, фирми и т.н. Корупция в общинската власт Според участниците корупцията е сред най-тежките проблеми в Община Видин . Разрешаването му се мисли като ключ към всичко останало – “ако се изкорени корупцията, ще се развие и икономиката, която сега не се развива свободно, а от хора, които са близки на Общинската администрация ”. Престъпността се разкрива, но заради корупция извършилите на престъпления не се наказват. Участниците са единодушни, че се страхуват да предприемат каквито и да е действия в тази посока. Дори и колективно те не биха търсили начин за справяне с корупцията, особено когато касае престъпленията на местната администрация . В тази връзка се цитира случая с общинския пазар, който е приватизиран. Наемателите на помещенията и площите на пазара са се вдигнали на протест срещу увеличението на наемите от новия собственик. Т.е гражданската активност възниква, когато става въпрос за накърнени икономически интереси. Активни обаче могат да бъдат по-високо статусните групи. Най-притиснатите групи са по-малко склонни към граждански действия. Доколкото ги има те са в рамките на недоволство, но без градивни действия. Битова престъпност Този проблем не беше активно дискутиран от участниците, като цяло той не се смята за много тежък. Битовата престъпност е обвързана с ниския стандарт на живот, безработицата и бедността /”като нямат пари хората, ще крадат”/. На второ място се свързва с нарастващата употреба на наркотици /”наркоманите, за да си купят дозите, обират домове”/.
Други посочени проблеми
Участниците изразяват негодувание срещу практиката роми да не заплащат електричеството си, а в същото време ромски фондации да усвояват пари. Несъгласието с тази практика е остро. Налице е обратна дискриминация - българите не могат да си позволят да не си плащат тока, защото колкото и затруднени материално да са, няма да им бъде опростена дължимата сума.
Гражданско участие в решаването на проблемите
За гражданското участие първоначално се мислеше в минало време - в началото на прехода. В момента ниските доходи и безработицата са основните причини хората да се затварят в рамките на личното пространство и да не се включват в решаването на обществените проблеми. Единствената посочена от участниците форма на гражданска активност беше протеста. Същевременно мнението е, че има голяма пасивностпри това като отличителна българска черта. “Българите сме много пасивни и по-скоро сме склонни да се примиряваме и не биха проявили активност”. Пасивността освен това се засилва от страха – участващите изразиха мнение, че няма гарантирана защита за протестиращите и изразиха опасения за своята сигурност . Малцина от участниците заявяват готовност за включване в инициативи чрез отделяне на финансови средства. При това става въпрос за малки суми при условие “че нещата наистина ще се подобрят, ще има резултат”. Само една от жените е опитвала няколко пъти да се срещне с кмета Иван Ценов в неговото приемно време. Опитът е негативен – “винаги е зает или командировка и пр.”. Останалите не са участвали в каквито и да било граждански действия.
Субекти на иницииране на граждански действия
Тук се регистрира противоречие между начина, по който се мисли гражданската активност и това кой трябва да стои в основата й. Проблемите (както стана въпрос) се мислят като свързани с администрацията (държавна и местна).Т.е. дори и в случаите когато става въпрос за гражданска активност интервюираните поставят в основата и държавни органи. Отвъд цитираните две административни фигури е налице ниска степен на доверие към други личности, които да организират граждански действия и активност. Доверието към бивши представители на местната власт, бивши общински служители, бизнесмени е изключително ниско. Доверие има в “младите хора”. Приема се, че има “достатъчно млади хора, но никой не ги забелязва - няма ги в партийните листи”. Заявява се принципно доверие към хора “издигнати от народа, а не спуснати отгоре, от политическите сили” (такива обаче не се разпознават на местна почва). Според тях “след като човек получи властта, той се възползва от нея, спира да мисли за народа и става покварен”. Важно е да се отбележи, че този механизъм се приписва и на не правителствения сектор (при товане само във Видин). Разликата е, че при НПО “власт” се заменя с “финансиране”. Участниците дават като пример за този процес предизборната кампания на настоящия кмет, чието мото е било “Тук ще има мост, аз казвам”, обаче земята за мост е разпродадена на близки и доверени хора , предизборните обещания са се изпразнили от съдържание. Спомниха си, как на предходните избори вложените от сегашната общинска администрация милиони са предопределили изборите и повторната победа на Иван Ценов . Изводът е, че резултатите от изборите не зависят от мнението и дори от гласуването на гражданите, а от това “кой колко пари ще даде”. Това до голяма степен обезсърчава и те не смятат, че биха могли да достигнат до издигане на собствена, представляваща интересите на гражданите кандидатура. По подобен начин се обезценяват и гражданските организации и НПО. Възприемат се предимно като начин “да се усвояват средства без особен резултат за повече хора”. Когато става въпрос за финансови средства по проекти се поставя въпроса за отчетността пред гражданите. Първо парите да се изразходват по предназначение, второ - да знаят и “усещат” гражданите какво е направено с тези пари. Не познават НПО, но смятат, че доста средства минават през тях. Смятат, че има място НПО да работят в града, но трябва да се ръководят от “разумни и честни хора”. Участниците биха се включили в някаква инициатива, която им се вижда смислена и полезна.
Информация
Мастната преса и местни кабелни телевизии и радиостанции са обладани и починени на общинската администрация в замяна на което получават икономически изгоди. Беше посочена телевизия Фанти -Г, която в противоречие с разпоредбите до ден днешен владее пристанище Север.
Местна власт
Първоначалната реакция на всички участници беше, че в рамките на изминалите 4 години общината е тотално разграбена от близки на местната администрация , като не е останала общинска собственост, която да не е в ръцете на близки и роднини до местната власт . Само една участничка посочи, че има положителна промяна в градския парк. Участниците не знаят все още да са определени кандидат кметове. Една от участничките спомена Тони Илиев /лекар/, но не знаеше дали е обявен официално. Тя посочи, че за него ще гласува, тъй като е “обикновен човек, начетен, не е корумпиран”.